Любов ли е или заблуда?

Чувствата често могат да ни подведат, а сърцето и разумът при любовните връзки често влизат в конфликт. Преди да се отдадем изцяло на собствената си емоция, желателно е да преценим дали посоката, която сме избрали, наистина си заслужава.

Необходимо ни е да можем да преценим дали конкретният човек наистина си заслужава нашето внимание, или е моментно увлечение за нас. Предварителната преценка на съответната личност трябва да е обективна, но едно е сигурно – когато човек се влюбва, не мисли по рационален и практичен начин.

Ако човекът, който ни привлича, не ни обръща внимание, е възможно да не си струва да влагаме усилия в тази посока. По-добре интензивно краткосрочно страдание, отколкото огромно и продължително във времето.

Дали не е добре да се замислим дали човекът, от когото сме тъй силно привлечени, не е самосъздадена илюзионна заблуда, която ни отнася към дълбоката нереалност? Възможно е да е това, а може и да ни е поднесено изпитание, което трябва да преминем. Обикновено то ни събужда с гръм и трясък, особено ако отказваме да се вслушаме в разумния си вътрешен глас, който със сетни сили се опитва да ни върне в действителността. Но ние силно вярваме в собствената си илюзия и всячески се борим против разума, който се опитва да ни подскаже, че действителността е различна.

Нека приемем вероятността, че е възможно да създаваме свой собствен образ на любовта и той да е наша проекция върху неподходящ партньор. Възможно ли е страданието да ни е отвело до тази крайност на нашата вътрешна манипулация, която се опитва да изкриви действителността в посока, по-приемлива за нас? Опитите да моделираме даден образ и внушението, че е възможно той да се превърне в реалност, влияят силно върху вътрешната ни деградация, променят психиката ни и ни отдалечават от реалността. Така индиректно воюваме с разумното, останало в нас, вярвайки, че вътрешният глас, който приглушаваме, иска да ни навреди и да ни отдалечи от нашето щастие. Задълбаването в подобен казус обикновено води до поемането на огромни грешки, които в най-добрия случай биха завършили с дълбока депресия.

Съдаване на илюзионен образ

Има вероятност образът, който се опитваме да създадем, да се превъплъти на даден етап точно в противоположността, която сме се опитвали всячески да избегнем. Обикновено това се случва, но твърде късно осъзнаваме измисления си стремеж към съвършената любов, което по-нататък във времето води до постепенна реална възвръщаемост на тежестта на истинския ни живот. Това е размисъл за нас, който би могъл да ни събуди от делириума и да ни върне в действителността.

Личността, която наистина си заслужава, тя би ни забелязала по същия начин, по който ние сме я забелязали, и това е важно да се осъзнае от самото начало. Защото, когато двама души се срещнат и са подходящи един за друг, не е необходимо да се предприемат каквито и да е мерки за привличане на вниманието – насила хубост не става, а се получава точно обратното: можем да се заплетем в интрига, която да отнеме повече от нас, отколкото изобщо е необходимо.

Разликата във вътрешния растеж на всеки един поотделно може да бъде пречка за общ духовен баланс. С две думи – не се опитвайте да привлечете вниманието по друг начин, освен по вашия естествен начин.

Ако отсрещната страна ви забележи и прояви интерес към вас, то това е сигнал за разпалване на огъня, който може да ви сгрее, но внимавайте да не ви опари. Прибързаните решения често водят до неизбежен погром.

Преценете отсрещната страна извън обсега на собствените си емоции, което е много трудно, но и строго необходимо. В повечето случаи хората се водят от сърцето, но не и от разума – вътрешния глас, който се опитва да ви подскаже и насочи.

В този случай търпението ви е най-добрият приятел, а прибързаността – най-големият враг. Разумът не бива да бъде запратен на задна позиция след сърцето.

Помнете, че в живота на всеки един има изпитания, които служат за наше добро, и само чрез тях можем да достигнем до истината, колкото и болезнена да е тя.