Емоционално възстановяване и изцеление на душата
Типично за нас е да се фокусираме върху личните си проблеми.
Изрази като „А на мен какво ми е?“ и „Кой като него?“ са част от изживяването ни като жертви.
Но жертви на какво? Дори да се запитаме, рядко намираме достойния отговор.
Сравнение и завист като източник на вътрешно страдание
Обичаме да гледаме в паницата на другия, но не и в нашата.
Докато се вглеждаме с завист, вероятността да бутнем собствената си паница става голяма.
Когато се превърнем в хора със самовнушени проблеми, е нормално да не ни върви.
Сивотата ни обзема и постепенно се изгубваме в собствената си злост.
Емоционална слепота към нуждите на другите
Не забелязваме хората, които имат нужда от помощ, но не молят за нея.
Не усещаме как самовглъбеността ни води в грешна посока.
Едва след сблъсък с истински проблем започваме да осъзнаваме и да съжаляваме.
Пропуснали сме важни неща и сме ги подминали с умаловажаване.
Самоосъзнаване и лична отговорност
Личната отговорност е част от самосъзнаването, особено когато става дума за минали грешки. Ако не осъзнаем тези грешки, неизбежно ще последват нови, които могат да доведат до сериозни препятствия в личния ни живот. Това често ни насочва по грешна посока и към неправилни действия, свързани с живота ни.
Колкото повече грешим, но не си взимаме поука и не искаме да осъзнаем, че сме в погрешна посока, толкова повече увеличаваме агонията в собствения си живот. Целта е да избегнем тези изпитания, като ги преодолеем по възможно най-благоприятния начин и така да противодействаме успешно на последващите трудности.
Това става чрез отказ от старите грешни възприятия, които не са ни донесли нищо повече от душевна болка. Да устоим на изпитанията е ключово, защото само по този начин можем да осъзнаем грешките си и да се опитаме да поправим онова, което е било стойностно за нас, вместо да го захвърлим с лека ръка.
Осъзнаването като начало на промяната
Когато разберем, че нашите проблеми може да са незначителни в сравнение с тези на другите, тогава виждаме собствените си грешки.
Това е ключът към изцелението на душата.
Понякога този процес отнема време. Понякога цял живот минава в неведение.
Но идва денят, в който се изправяме пред съжалението за изгубеното време.
Емоционални модели в любовта
Осъзнаването на постоянните повторения в последвалите връзки не само ни изтощава, но и нанася вреди, които могат да бъдат пагубни за нашето емоционално състояние и вътрешен баланс. Идва момент, не утре, а сега, в който трябва да поемем в различна посока – коренно различна – и да използваме вътрешната си сила и мотивация, за да излезем от омагьосания кръг на повтарящите се връзки.
Колкото повече повтаряме едно и също, толкова повече се разочароваме. Животът не е просто думи, а действия. Изборът е наш. Случващото се е резултат от нашите действия, а не от нашите думи.
Сценариите може да са различни и не еднообразни, както често се случва. Когато се научим да ценим това, което е истински стойностно и рядко срещано, тогава и щастието ще бъде с нас. Щастието не се изразява с думи, а с действия и чувства.
Прекратяване на самовнушенията
Когато спрем да се изживяваме като хора, изпълнени с самовнушения и фиктивни проблеми, започва истинският ни път.
Той е изпълнен с любов и красота, която се разстила пред нас.
Душевното пробуждане кара личността да сияе с ярка и лечебна светлина.
Вътрешна промяна и нов начин на мислене
Това е най-трудната част – да променим себе си, да открием собствените си грешки и да си признаем, че сме сгрешили. Когато това се случи, означава, че сме променили мисленето си към добро, осъзнали сме се и сме израснали. Целта е да достигнем до отговорите, които не ни дават покой.
Именно всеки нов начин на мислене може да ни отведе към нов етап в живота ни, което означава, че ще достигнем до непознати за нас места. Вълнението би трябвало да е голямо, тъй като е възможно това да е нашето мечтано място, което може да ни изненада – да не е точно както сме си го представяли, а дори по-добро и по-близко до това, което винаги сме усещали като свое.
Помагането като изцеление
Проблемите на другите започват да стават част от нас.
Вътрешната ни сила ни позволява да им помогнем да ги преодолеят.
Така помагаме и на тях, и на себе си.
Само искреното желание за всеобщо добруване може да изцели личността ни по начини, за които не сме подозирали.
Пътят към намиране на истинската любов
И чак тогава можем да намерим отговора, който търсим от самото начало на въпроса, който тормози душата ни дълбоко и ни наранява вътрешно в мисловния ни свят, а именно: как да намерим истинската любов? Това може да се случи, но бавно и спокойно. Първо нека укротим собствената си личност и тогава ще усетим, че началото е дадено, а краят зависи от нашето поетапно развитие и целта ни в живота.